Парадоксите в една правова държава

Менда Стоянова, 24 юни, 2009

Уважаеми читатели, симпатизанти и членове на ПП ГЕРБ през последния месец станахме свидетели на безпрецедентни назначавания в комисии и агенции със статут на министерства /като те могат да бъдат разбрани, но не могат да бъдат оправдани/. В тези държавни структури членовете, в едно с председателите и зам.председателите се назначават с мандат, който обикновено е с продължителност от 6 години и теоретически при сега действащото законодателство е невъзможно партийно назначените лица да бъдат сменени , тъй като преобладаващата част от тях не притежават необходимите познания и квалификация, за да участват в тяхното управление. По този безскрупулен и безогледен начин управляващата коалиция узурпира ръководните места в комисии и агенции, които имат определяща и значима роля в стопанския живот на БЪЛГАРИЯ.

Тази унизителна постъпка на БСП, НДСВ и ДПС не остана незабелязана от различните експерти , много от които изказаха своето възмущение и погнуса от незаконните и аморални действия на управляващите. Подсигуряването на коалицията ” със свои хора ” в КФН, БКСРС, СП, КРС, АП нанесе трайни и трудно поправими следи в различни сфери от стопанския живот на БЪЛГАРИЯ, попадащи под регулацията на посочените по-горе структури, като капак на всичко беше посегнато и върху БНБ. Именно това е институцията, която във време на СВЕТОВНА ФИНАНСОВА И ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА трябва да е най-стабилна и непоклатима, да вдъхва сигурност и надеждност във всички Нас. БНБ играе ролята на гарант за стабилността на Нашата държава, не че омаловажавам другите структури, но на назначенията в БНБ бих жела да отделя особено внимание, изхождайки от ролята която и е отредена да заема в стопанския живот на БЪЛГАРИЯ.Казуса свързан с БНБ е доста интересен, произлиза от подновяването на мандата на досегашния и управител. Най-интересното в тази ситуация е ролята на НС, тъй като когато нормотворците не спазват законите, какъв пример дават на всички останали, това не може нито да бъде оправдано, нито да бъде оставено без коментар.Причината да твърдим, че парламента не спазва създадените от него закони е преизбирането на досегашния управител на БНБ за нов 6 годишен мандат, това обаче става над 4 месеца преди изтичането на настоящия, който приключва на 10 октомври 2009 г.. Позовавайки се на разпоредбите на чл.12, ал. 4 от ЗБНБ, който гласи: ” Мандатът на членовете на управителния съвет е 6 години. Изборът на нов член на управителния съвет се произвежда, съответно назначаването му се извършва, не по-рано от 3 месеца и не по-късно от 2 месеца преди изтичането на мандата на действащия. Ако до изтичането на мандата изборът, съответно назначаването, не бъдат осъществени, членът на управителния съвет с изтекъл мандат продължава изпълнението на правомощията си до произвеждането на нов избор, съответно до назначаването.”

В него ясно са оказани сроковете и са разбираеми за широката общественост.Освен неспазването на закона недоумение предизвиква и изказванията на някой народни представители, че тези срокове са препоръчителни.При положение, че оказаните срокове в различните нормативни документи за представителите на НС са препоръчителни, то тогава представяте ли си какъв правен абсурд и хаос може да настъпи от поведението на народните избраници, които са част от законодателната власт.Какво правят тези лица в НС, как да тълкуваме тяхното поведение ? Към така възникналата ситуация може да бъде подходено по два възможни начина. Единият е никой да не прави нищо, а другия е да се сезира КС, който има необходимите компетенции да се произнася по закони, актове и решения на НС.Въпроса е кой може да сезира КС ? Според КРБ това са Народните представители, Президента, МС, ГП, Омбудсманът, ВКС, ВАС и органите на местното самоуправление.Някой от по-горе упоменатите имат ограничени права по отношение на казуса с БНБ и не са в състояние да сезират КС, но тези които могат и им влиза в задълженията са Народните представители, Президента, МС и ГП. Към 24 Юни 2009 г. все още не е подадена молба в КС за разглеждане на решението за назначаване на управител на БНБ. При тази ситуация, какво остава за обикновения Български гражданин ? Все пак управителя на БНБ слага подписа си върху Българските банкноти, както и върху редица други важни национални и международни документи касаещи финансовата стабилност на БЪЛГАРИЯ.
При положение, че управителя е избран незаконосъобразно, дали решенията, които взима ще имат правна тежест ?



This website uses IntenseDebate comments, but they are not currently loaded because either your browser doesn't support JavaScript, or they didn't load fast enough.

Напишете коментар: